Мили Дядо Коледа,
Всяка година ти пиша писма с
искания за коледен подарък, а ти все не ме отразяваш. Не че казвам, че съм
разочарована от теб, но май забравяш, че покрай Коледа имам и рожден ден. Би
било редно, да оцениш факта, че споменавам само коледните подаръци, без да
искам нещо и за рождения ми ден. Но нека не издребнявам. Сигурно си зает да
четеш писмата на малките дечица, които всяка година те зариват с писма. И все
пак можеше поне на тях да донесеш подаръци, вместо родителите им да ги купуват
от твое име, докато ти се снимаш в реклами на Кока Кола. Така не е честно, нали? Много добре знам, че не ти, а нашите ми
купиха онова Нинтендо. То се повреди след един месец, през който нито веднъж не
дойде моя ред да играя, щото все беше заето от тях, пък аз все в комшийчетата
ходех да играя Супер Марио. Те поне ми отстъпваха ред. Ама ти си виновен, Дядо
Коледа, че така и не можах да спася принцесата.
После пораснах (уж) и коледните
ми желания се промениха, но продължих да ти пиша писма. Аз пиша, ти не
отговаряш. Е бива ли такова нещо? Като тийнейджърка си пожелавах основно да ми
донесеш любов, помниш ли? „Искам Едикойси да ме харесва.“ А Едикойси все не ме
харесваше. Мили ми Дядо Коледа, можеше поне да драснеш два реда и да ми кажеш
да си сменя прическата или стила на обличане, щото сега като си гледам старите
снимки, ми става ясно защо Едикойси не ме е харесал. След като разбрах, че няма
да я бъде тая работа, погледнах се аз най-накрая в огледалото и промених някои
неща. Сега ме харесват. И то без твоята помощ.
Започнах всяка година да си пожелавам щастие. Типично по женски не знаех какво искам или какво ще ме направи щастлива, но пък си го пожелавах. „Искам да ми донесеш щастие.“ И толкоз. Не разбирах, че щастието не е подарък, който някой ще ми донесе. Сега разбрах, че щастието е подарък, който аз трябва да подаря. Дядо Коледа, пожелавах си да съм богата, а не осъзнавах, че аз вече съм богата. Богата с най-милите хора около мен, които всеки ден ми подаряват по мъничко щастие.
Дядо Коледа, тази година имам само едно желание и се надявам да го изпълниш. Искам Коледата ми да е снежна и бяла, както когато бях малка. Но да уточним, искам сняг, а не киша. От години не съм виждала хубав бял сняг и ми липсва. Сняг дето скърца под ботушите и те щипе по бузите, като дебела лелка в детската градина. Много ми се иска да излезем с приятелите ми и да се пързаляме с найлони и шейни, въпреки че вече не сме деца. После със зачервени бузи да пием чай с ром, защото вече не сме деца. Ако не можеш да изпълниш желанието ми, поне пиши два реда или ако трябва, обади се на Обама да настрои ХААРП-а на снежен режим. Ами това е от мен. Весели Празници!
P.S.: Внимавай ако ще идваш вкъщи, защото имам котка, която си мисли, че е питбул.
Започнах всяка година да си пожелавам щастие. Типично по женски не знаех какво искам или какво ще ме направи щастлива, но пък си го пожелавах. „Искам да ми донесеш щастие.“ И толкоз. Не разбирах, че щастието не е подарък, който някой ще ми донесе. Сега разбрах, че щастието е подарък, който аз трябва да подаря. Дядо Коледа, пожелавах си да съм богата, а не осъзнавах, че аз вече съм богата. Богата с най-милите хора около мен, които всеки ден ми подаряват по мъничко щастие.
Дядо Коледа, тази година имам само едно желание и се надявам да го изпълниш. Искам Коледата ми да е снежна и бяла, както когато бях малка. Но да уточним, искам сняг, а не киша. От години не съм виждала хубав бял сняг и ми липсва. Сняг дето скърца под ботушите и те щипе по бузите, като дебела лелка в детската градина. Много ми се иска да излезем с приятелите ми и да се пързаляме с найлони и шейни, въпреки че вече не сме деца. После със зачервени бузи да пием чай с ром, защото вече не сме деца. Ако не можеш да изпълниш желанието ми, поне пиши два реда или ако трябва, обади се на Обама да настрои ХААРП-а на снежен режим. Ами това е от мен. Весели Празници!
P.S.: Внимавай ако ще идваш вкъщи, защото имам котка, която си мисли, че е питбул.
Няма коментари:
Публикуване на коментар